Къде са очите ти?
Как ще ме видиш,
когато се върна при теб?
Мечтите къде са?
Скрити зад миглите?
В точен, римуван куплет?

Там са дърветата
с голите клони,
с напуснати, празни гнезда.
С пръсти от слама
косите ти гоня,
но ти си отиваш,
сама.

Вися над пустинята,
дъжд съм,
изливам се.
Падам на капки мълва.
Ти пък си пясъкът,
камъкът, глината,
там те откривам
с нега.

Въпроси задавам,
но стъклено ехо,
се блъска без смисъл,
без цел.
Къде са очите ти?
Как ще ме видиш,
когато към теб съм
поел?

…

Събуди се за малко, и виж,
че Животът е не само болка.
Усмихни се преди да заспиш.
...Имаш себе си. Колкото толкова.
Събуди се. Навън е денят,
който ти си направил самичък.
Колко много надежди валят.
А мигът е роден за обичане...
Събуди се, поне за минута.
Не е много. Но стига за всичко.
Всеки дъх се равнява на чудо.
Всеки поглед ще бъде различен...
Събуди се! Сърцето ти иска
да се сбъдне съвсем осъзнато.
Нямаш време за повече мислене.
Имаш време да срещнеш душата си...
И когато се спреш за секунда
на ръба на една тишина,
в урагана на…

Няма значение на колко години е всъщност. Вероятно е минала 40. Тя не тъгува за младост, защото е пълна с изненади, от които най-непокорната е, че тя е млада, като началото на септември. Тя е безгрижното циганско лято на възрастта си. Красива като хризантема и опиваща, като вино, което доскоро е било само грозде в лозниците.
Жената-есен е топла и сбъдната. Тя знае какво иска и още по-важното, че знае как да го получи. Тя е съвършена, защото нищо не може да я уплаши и спре. Тя е претичала своята пролет и дълго е горяла в красивото си лято.…

НАДУШВАНЕ

Надушвам те разгонена и страстна.
Блещукащите ти очи звездят в нощта.
Две свещи и сърцето ти трептящо.
Това си ти - разплакана върба.
Объркана, тревожна, неразбрана...
Но влюбена, с изгаряща любов.
Това си ти - очакваща и пряма.
Надушвам те! И твой съм тази нощ!
Не ме мисли! Не се съмнявай! Вярвай!
Каквото и да стане, е съдба.
Едва ли сме се срещнали случайно,
едва ли любовта ни е вина.
Не ме вини, че още те обичам.
Не се вини, че грешно ме избра.
Надушвай ме! Понякога отричам,
но винаги съм вярвал в любовта.
Дори да е неволна и…

Любов

-Живей любов от мойте нощи!

-Живей любов от мойте дни!

-Измамнице,красива си, дори когато

раздяла във устата ми горчи. . .

Ти идваш, ненадейно като вятър

и тръгваш си със мълния и гръм -

дърво на две разчупваш във душата,

а може да си приказка насън.…

Молитва

Щом сега затвори храма

аз на тебе ще се моля от душа.

С годините прекрачих през житейските измами,

моля те, върни ми любовта.

Тя бе като химера някъде над мене,

недостижима, с бърза скорост бягаше в нощта

и падах,…

Защото не трябва

-Очаквам тайно да се върнеш

пак при мене...

Изпитвам ужас от затворена врата.

При всеки шум аз падам

на колене -

пред светлия олтар на любовта.

-Дали си тръгна някога оттука

или се скри зад мислите…

КРИЛА ОТ ЛЮБОВ

Моят свят е, където те има!
Моят дом е, където си ти!
Твойта строгост е моята зима.
Твой подарък са моите дни.

Упорито и дълго те търсих,
без да спра нито миг, нито час.
Слава Богу – открих те навреме.
Есента е далече пред нас.

Тя ще дойде, но още е пролет.
Всичко още е в своя цъфтеж.
Ний сме птици готови за полет
и в очите ни свети копнеж.

А крилата ни – те от любов са.
С тях се реем в простор оит мечти.
Аз към теб! Ти към мен! Тъй…

Неизречено


Ти си ми бялата болка
от кипнала лудост,
кротко пияната нежност
в тънкостенна вина...
Триста дяволи в мен
от дълбок сън събудени
играят си с клечка кибрит и...
(ще изгоря)

Ти си ми тихият взрив
от сърдечни бодежи,
брегът за прибоя
на невидимо люта сълза...
Стръкчето дързост
покълва в настръхнала смелост.
Запявам пресипнало и…
(на-най-на-на-на)

Ти си ми пръските смях,
преливащ от шепите,
въздишката нощна
от внезапно ранима тъга,
светещо восъче,
скрито в думите сплетени...
Търся Нея,
мълчаната и...
(ще те промълвя)

В един дом, но във две различни стаи
живеем. И понякога се случва
един за друг с теб нищо да не знаем.
Освен това, че вече сме си скучни.