janihi's blog
Събудих се аз днес със мисълта,
че крайно време е живота си да променя.
Ще сложа розовите очила и ще тръгна
с гордо вдигната глава.
Миналото ще оставя зад гърба.
Ти и спомена за теб и любовта
ще заровя в пепелта.
Ще танцувам,ще се смея,ще се веселя.
Зная пак ще срещна любовта.
Може би ме чака тя,но не виждах
сляпа бях аз до сега.
Ето,че прогледнах и сега слагам
розовите очила и отново тръгвам с
гордо вдигната глава.
Жанета Ананиева-Жани
Как искам да съм с теб сега да чувствам твойте ласки,
да ме изгаряш със целувки и горещи страсти.
С косата ми да си играеш .
Да слушам нежният ти глас как сладко ми шепти че ме обича.
А тъй далеч си ти от мен и само споменът остава,но
с времето и той полека избледнява.
Сърцето бавно заздравява. На друг след време цяло ще го дам.
Жанета Ананиева-Жани
Връщаш се при мене отегчен,
и молиш ме за прошка в този ден.
Очакваш всичко да простя,
и без да се замислям
пак в прегръдките ти да се разтопя.
Една усмивка,нежни думи,
нима ще върнат всичко помежду ни?
Не мислиш ли,че малко закъсня
и любовта ни безвъзвратно пропиля?
Жанета Ананиева-Жани
Когато от живота ми си тръгна,
внезапно всичко опустя.
И без да се усетя даже
загубих пътя за дома.
Забравих даже и коя съм.
Преспивах в хиляди легла,
но никъде не се почуствах у дома.
Така загубих своята душа.
Достигнах дъното и зная,
да бъда скитница до края:
"Това е моята съдба"
Жанета Ананиева-Жани
с безброй обиди и тъга.
Тогава знам,че ти се иска да свърши в миг света.
Но ти не се предавай и изправи се гордо,
погледни с усмивка на света,защото
някой те обича и страда заедно със теб сега.
Недей оставя се във плен на самотата.
Не тръгвай заедно с тъгата. Не и подавай ти ръка.
Погледни и виж отново красотата и песен
весела запей сега.
Жанета Ананиева-Жани
ти си тръгна и остави ме сама?
Помниш ли сълзите ми и как
предаде любовта?
Тогава ти повярва на една лъжа!
Без капка жал погуби любовта!
Сега се връщаш и ме молиш
да простя!
С кои очи да те погледна?
Моите са празни вече.
В тях я няма любовта.
Остана само болка и тъга.
С кои ръце да те прегърна?
Тези двете ли?
Те пречупиха се там в ноща.
Сърцето ми?
Сърце за теб аз също нямам.
Парчета от него нямах сили за да събера.
Душата ми?
Душата си на дявола продадох,
за да те видя сам и страдащ,
както си сега!
Не ме моли да се завърна.
Това аз няма да направя,
дори за да си отмъстя.
Жанета Ананиева-Жани
днес отново пак се ражда светлина.
Надеждата,че някой ден отново
тук при мен ще се завърне любовта.
Дали ще съм готова аз не знам
да я посрещна с нежен плам.
Но тя ще ме намери
ще ми дари отново топлина.
Ще се поуча от грешите
предишни ще браня своята
любов,не ще я пусна пак да си отиде
ще чакам пламенния зов.
СЛЕД ВСЯКА БОЛКА И ТЪГА ОТНОВО ИДВА ЛЮБОВТА.
ПОЗНАЕШ ЛИ ТИ СМЕЛО И БЕЗ СТРАХ Я ПРЕГЪРНИ.
С МНОГО ТОПЛИНА И НЕЖНОСТ ТЯ ЩЕ ТЕ ДАРИ.
Жанета Ананиева-Жани
но имаше време обичана бях.
Аз обич раздавах,усмивки и
смело и гордо изправена
по пътя вървях.
Сега вече време отмина,
даже цяла година,а може и повече.
Забравих какво е
да бъдеш обичан.
Отиде си безвъзвратно
усмивката ведра.
Останах безпътна душа
унижена.
Приседнала тихо,смирено
аз поглед отправям към
простора безмерен.
С птиците волни мечтая да литна,
в простора безкраен сълзите да скрия.
Жанета Ананиева-Жани
Пътища
Пак преминах един кръстопът,
ненамерила вярна посока.
Помъдрях или само без дъх
просто тихо умирах от болка?
Утаени в душата тежат
думи жалки и грозни обиди…
Неразлюбени спомени спят,
с пожълтели копнежи завити.
Уморих се, а в мене трепти
пеперудено нежно безумие
и ме галят ароматни лъжи
от красиво изпредени думи.
Дозпивам докрай, като в транс,
пълна чаша жадувани грешки,
и, пияна от свян и от срам,
пак флиртувам със истини тежки.
Аз коя съм, защо моят път
се разлива в различни посоки,
по които мечти ме зоват
и ме сриват усмивки жестоки...
Ала знам, че във краткия срок,
отреден ми от вечното време,
ще изкупя вините с любов
и по млечния път ще поема.
Ще
протегнеш ръце към небето да видиш света през лъч светлина. Ще се
срещнат душите ни нейде, където денят и нощта се сливат в едно. С
поглед плах ще погледнеш звездите, в сърцето стаил пак онази мечта да
докоснеш луната със длани, които не са в допир с простите земни неща. И
очите ти тъжни, с онзи блясък забравен ще се срещнат тогава със моите
очи и ще видим живота през прозорец отворен - онзи живот със нашите
мечти. Ще разкрият сърцата ни святата тайна, ще изтрием сълзите от
своите страни и отново напред в своя устрем последен ще се слеят в
пространството нашите съдби..
Търсих те,без да знам,че ще те намеря!
Срещнах те,без да знам,че ще се влюбя!
Намерих те,без да знам какво чувствам!
Влюбих се,без да знам,че така ще боли!
Промених се,без да знам,че ще е зареди теб!
Обикнах те,без да знам,че съм могла да обичам така...!”