Имало едно време трима верни и неразделни другари.
Казвали се Любов, Приятелство и Доверие...
Когато били тримата
заедно, всичко било прекрасно.И това продължило, докато един ден не се
наложило Любовта да замине по работаНямало как, дългът я зовял. Но преди
да се раздели с приятелите си, тя ги уверила:
- Когато ви
домъчнее много за мен, потърсете ме, аз няма да съм чак толкова далече.
Там където видите някоя двойка да се гледа с желание и копнеж в очите,
знайте, че там ще съм и аз! – рекла Любовта и тръгнала...
- Е щом
е така, добре ще е и аз да поема към моите задължения – казало след
малко Приятелството на Доверието.
– Но ти не се притеснявай, когато
имаш нужда от мен, лесно ще ме намериш.Там където видиш двама човека,
които и в плача, и в смеха си са заедно, знай че с тях съм и аз...
Доверието
отворило уста и понечило да каже нещо на сбогуване, но...Приятелството
вече си било тръгнало, без да чуе последните думи на другаря си.
И
заминало надалече...
Тогава Доверието, останало съвсем само, тихичко прошепнало сякаш
повече на себе си:
- Мен веднъж загубите ли ме, повече не можете да
ме намерите...
There are no comments yet.
Leave your comment, start the discussion!