Всъщност.. детството ми липсва адски много.. повече от колкото някой може да си представи.. Убивам, за да се върна дори за 1 ден.. в годините, когато усмивката не слизаше от лицето ми и имах повече приятели, отколкото са познатите ми сега..Искам.. повече от всичко искам да се върна във времето, когато нямах компютър или телефон и никой не ми досаждаше с проблемите си.. не за друго, ама те бяха като моите.. С умиление си спомням нощите на село.. там.. с приятелите - игрите, смеха.. още ги виждам като затворя очи. Виждам онова диво момиче, което бях.. тичаща с момчетата, падаща от колелото.. с ожулени колене и надрани лакти.. и обелени чело и нос.. само като се сетя как ме гонеха да ям.. и как бягах, когато съм сама на тъмно, защото се страхувах.. А спокойствието и безгрижието - само като си спомня за тези дни и очите ми се пълнят със сълзи.. Не съм и предполагала, че това време ще ми липсва толкова.. Нямах ipod, лаптоп, телефон от 500 лева, 42" телевизор или цифров фотоапарат.. нямах преса, маша и чанта с гримове.. не ми и трябваха.. ако исках да говоря с някой, отивах до тях.. а като излизах не се чудех 30 минути какво да облека, как да си направя косата и дали ТОЙ ще ме хареса така.. Всичко за което мислех бяха игрите навън с приятели..

Най-много обаче ми липсва свободата в сърцето. Няма ги дните, в които мислех за момчета, само когато се чудех дали ще дойдат да ритаме довечера.. Искам отново сърцето ми да в свободно.. и да не обичам никой..

Единственото общо с живота ми преди 12 години е страха от тъмното.. още ме е страх и още ме карат да ям, когато не съм гладна.. всичко друго е толкова различно, далечно и чуждо.. дори и не мога да си помисля какво детство ще имат моите деца..

Искам да се върна в безгрижните, свободни, пълни със смях дни от детството ми..

Like! 9