ivakavlad's blog
Любов овяхнала в прахта
една душа толкова сама.
Живот в сажди очернен,
живот от любов окървавен.
Обичам те това ти запомни
любовта ми с теб в сърцето си носи.
Дори и утре да ме няма знай
ще бъда твой до своят край.
Любов толкова омайна
болка жилеща в сърцето, в тази утрин сияйна.
Едно от мене запомни
ще те обичам дори да ме боли.
Това е последното което написах написах го преди 2 часа
Живот в две събран
от света толкова съдран,
но ти се появи
и дупката в моята душа закри.
С думи аз немога да опиша
и с букви не мога да изпиша
колко много те обичам
и в теб аз се вричам.
Любовта ми към теб е тъй безкрайна
толкова чиста и омайна,
че в моят живот толкова суров
ти дойде и обсипа ме с любов.
Обичам те пак ще ти го кажа
и искам на всички да разкажа
за това колко много те обичам
и как цял живот в теб аз се вричам.
Това е едно от последните ми стихотворения, надявам се да ви хареса
Не се знае какво губиш когато печелиш и какво печелиш когато губиш.
Най-лесния начин да провалиш някого Като му дадеш власт, за която не е готов!
Когато сме щастливи, винаги сме добри, но когато сме добри, не винаги сме щастливи
Умна мисъл може да дойде и в главата на глупака, но от нейна страна това ще бъде глупост.
В ноща птиците пееха нежно
а времето беше тъй бледо снежно
че не знаех аз къде си ти
затова сърцето ме боли.
Боли ме но кръв не тече
може ли някой да го отрече
тази болка е скрита на дълбоко
в моето сърце широко.
Тази болка се поражда
и сърцето ми прояжда
защото аз тъй силно те желая
и никога няма да се разкая.
Че моите чувства ще покажа
и на целия свят ще разкажа
за моята любов към теб
която е тъй пареща в мен.
Ако видиш птици през ноща да пеят някои ден
сети се в този миг за мен
спомни си за любовта ми сляпа
която изпитвам аз към теб.
С последни думи искам да ти кажа
и моите чувства да ти покажа
ето с тез думи сладки
може да ти се сторят малко кратки.
Но ето казвам го ОБИЧАМ ТЕ с цялото си сърце
и не ме интересува мнението на някакви овце
до тука край свършвам с моите думи
но знай щом до мен си ти никои не може да ни погуби
В живота не всичко е игра
и не всичко се ражда от прахта.
Правим се на добри или лоши,
но всъщност сме просто едни галоши.
В началото отиваме на работа с нетърпение,
но в последствие това става сиво ежедневие.
Много хора не се замислят над това което ще напарвят
и дали с това някой сам ще оставят.
Вече живеем ден за ден,
което според мен е проблем.
Замисли се над това приятелю скъп
и знай че винаги до тебе хора ще седят.
Не може да унижаваш другите и да ги убиждаш.
Може просто благородно да им завиждаш,
за това което са постигнали с толкова труд и нерви
и да не им натякваш допуснатите от тях грешки.
Ще се замислиш ли над това което ти казах?
Съмнявам се,но просто ти показах
как аз го чувствам и го мисля
без дори да го обмисля.
Това е последното което написах може в последствие да претърпи евентуално леки стилистчни промени приятно четене :)
Има два сорта хора – хора мислещи и хора забавляващи се.
Влизам в себе си и откривам целия свят.
Преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти.
Човек е такъв какъвто иска да бъде.
Днес хората знаят цената на всичко и стойноста на нищо.
Хората са жестоки, но човекът е благороден.
Страдай, умри, но бъди онова, което трябва да бъдеш: човек!
За да бъде човекът човек, трябва да уважава и правото на друг човек.
Както Земята, всеки човек е облечен в своя атмосфера, в невидим облак,
изтичащ от неговата енергия, в незрим дим от горенето на неговата душа.
За награда на доброто дело служи самото му извършване.
Повече обичаме да срещаме тези, на които правим добро, отколкото онези, които ни го правят.
Не е приятел онзи, който е приятел на всички.
Не богатството е приятел, а приятелят е богатство.
Лошият приятел е като сянката: в слънчев ден бяга – не можеш да го стигнеш, а в мрачен ден го няма – не можеш да го намериш.
Дружбата и чаят са хубави, когато са силни и не много сладки.
Какво му е хубавото на приятелството, ако не можеш да кажеш точно каквото мислиш.
Най-загубеният от всички дни е онзи, в който не сме се смели.
Най-добре се смее онзи, който се смее последен.
Истинският смисъл на жив
- ВИК НА АГОНИЯ – вик, издаван от мъртвец
- ВДОВЕЦ – мъж на вдовица
- МЕТИС – дете на негри, които са яли бели хора
- МУЛАТ – дете, на което родителите са от различни полове
- МУЛАТКА – женската на мулето
- КОНЗОЛА – жена на консул
- НАСЛЕДСТВЕНОСТ - с нея се обяснява, че ако дядо ни и баща ни не са имали деца, то и ние можем да останем бездетни
- ПОЛИГОН - мъж, който има много жени
- ПРЕБРОЯВАНЕ – операция, която се състои от минаване от къща в къща с цел да се увеличи населението
- ПСЕВДОНИМ – състояние, в което попадат поетите преди да пишат
- ТВЪРДА ПШЕНИЦА – пшеница, от която се прави твърдия хляб
- ЧЕТИРИНОГО – което има четири крака, например масата
- АРОМАТИЗИРАНО ПИТИЕ – питие, в което е поставен ром
Болка връхлита моето сърце
живее то за твойте ръце
но ти исчезна нямате сега
и безброй мисли нахлуват в моята глава.
Небето мрачно час след час
тъжна песен пее с глас
За две души изгубени в безкрая
и накрая ме накара да се покая.
За всичките неща който съм направил
и за всички мигове който съм забравил
но знай обичта ми към теб е голяма
и не е някоя измама.
Прости за мойте грехове към теб.
Не съм чак такъв поет.
Но в тези стихове неясни
искам да покажа чувствата прекрасни.
Но каквото и да кажа
немога болката си да покажа.
Единственото от значение е,
че слагам край на това стихотворение