Болка връхлита моето сърце
живее то за твойте ръце
но ти исчезна нямате сега
и безброй мисли нахлуват в моята глава.

Небето мрачно час след час
тъжна песен пее с глас
За две души изгубени в безкрая
и накрая ме накара да се покая.

За всичките неща който съм направил
и за всички мигове който съм забравил
но знай обичта ми към теб е голяма
и не е някоя измама.

Прости за мойте грехове към теб.
Не съм чак такъв поет.
Но в тези стихове неясни
искам да покажа чувствата прекрасни.

Но каквото и да кажа
немога болката си да покажа.
Единственото от значение е,
че слагам край на това стихотворение
Това е едно от последните ми стихотворения надявам се да ви хареса

Like! 4